- 1 -

Божидар Пангелов

Момичето, което...

Арс, Благоевград,2008 г.

- 2 -

Божидар Пангелов, 2008 г.Редактор: Ваня СтефановаКорица и библиотечно оформление: Огнян ГеоргиевТираж 300.Формат 32/70/100.Печатни коли 3,75.“Библиотека “Глоси” се публикувапод общата редакция на Валентин Дишев

ISBN-978-954-9857-17-7

- 3 -

Тихо е като молитва.Изгубени са всички думии всички пътища,които някъде отвеждат.Ръката ми обгръща твоята,тъй както невъзможност.И меко идва вечер.

- 4 -

На Ваня Константинова

- 5 -

***

тя е като китайска вазане знам от коя династияпо-вероятно от Минс хода на времетопарченцаса се отчупилипочти невидимоможеш да разберешсамоако прокараш пръстпо устиетопо шиятапоно само ако е голбез ръкавицакадифена или от тюлне зная дали го правяно понякогав утринитесе стелесветла мъглатогава си сменям калъфката

тя е лекаи обикновено бяла

- 6 -

***Аз мисля, че сме на пътеката на плъха,където мъртвите оставят свойте кости

Т. С. ЕлиътНима ти можешда намеришдруго тяло,когато се оглеждашв паяжинитена огледала(тогава тяпрелиства прясната сипреса),във филмите безумни,цветни(тогава тяизлъсква зъбите сис четки),или в това,което някой мисли;във спомените постепенноизбледняващи върху стената(говорихте ли нещотази сутрин?)...Не,не можеш.

- 7 -

Понеже цветето е самоцвете,което някой тукизмерва(ще има ли париза вечер).Данода има днес,което е и вчера,и още повече, иутреиме (като изречено)на Роза(не ви разбирам – значи,няма и значение).

Нима ти можеш,тъй както гълъбътпламтящ във мрака?„Вий жив ли сте, или не сте?И нищо ли си няматев главата.”

- 8 -

***

неделив дъждовезабравен мириси тези непораснали мечтизанейната ръка

недели в дъждове

като сбогуванеоттатък

- 9 -

От понеделник

В понеделник никога.Не идваи в останалите дни.Тогава нощите са бавни.И звуковете от стените –твърди.Да има нещо по-мистичноот струна на виола,от “Обичам те”, когатовалсът отзвучи.От нощни лампи във Унгария.

От понеделник.

- 10 -

***

Понеделник.Тя разказва нещодълго, невъзможно, тихо –вечерня в закътана котловина.Разбирам, че е идвала по пясъкана лявото ми рамо,по уханието на олеандритеслед дъжд,по леко открехнатия прозорецв понеделник.

Вчера ли беше или утре?

- 11 -

Утре е вятърът

Докато тя разсъждаванад произхода,кучето,Атила,Пирамидите(те никога не саживeли),ще се разпръснашироконад тези градини.И ще отмина.

Утре е вятърът.

- 12 -

Ето

Етодъждът.Дланитеето.Етомъничкодъжд.Всичкоседвижи,ето.

Ниекрачимобгърнати.Койлицетотимилва.

- 13 -

Алжир

Тя е изискана…Когато минавасе олюляват дърветата.Отминава.Не оставя дори трапчинкаот бузата си.Понякога спира(навярно случайно).И дори си повдига ръката(да целуна…)Потрепервам.Сигурно е от лятото,тъй горещо в Алжир.Там цветовете се сливатчак до кафявои се извиват дъгите наАрка.

Отминава…И се търкулвалятото по върховете си.

- 14 -

другаде

тя не се обърначаках я докато се скрие във стенитеи улицата се изкривикато въже безначало номноговисоко

чакам я другаде

- 15 -

***

Единственото, което ми остава,са тези есенни дъги,жената със пуловер в най-оранжев цвят и книга.И ябълката скрита.

- 16 -

това съм

присъстващотоотсъствиеотсъствиетокоето пристигаточно тогавакогато

само не разрошвайна коня гривата

- 17 -

***

Влюбих се в теб.Косата ти не беше подреденаи мястото на срещатане беше уредено.Там никой не урежда срещи.Седем Благословени ни гледатв хаотичната есен.Есен, когато предачът изприданишки от богородична прежда,случайно изпусната от късченебе.Влюбих се в теб.

- 18 -

***

момиче момиче как светишсред портокалитеето я вранатаето ястрела към сърцето тието го слънцетоето гомежду листите нишкапокрай тебкато полъх ще миназа да спазя закона

да те обичам

- 19 -

***

Ти можеш лида разменишживота сиза някоя мечта?Кристално цвете…снежен връх.От пламъка остававъглен,от роса – роса.И ако домът ти сепропукваот пълзящите червенирози,то вечна еСтената на плача.

- 20 -

Ходжата тича само до джамията

Ще отронваш ли с мене,моя възлюбена,късче по късче ладду*.Сънят ми не ме спохожда,леглото ми е делено,сърцето – сухо,огън ме гложди.Ще съжаляваш,моя възлюбена,ако го вкусиш –отвън е сладко,отвътре – горчиво.Дваж пъти повече,моя възлюбена,сълзи ще леешако отминеш презрително.Във гърдите сидиамант от змия нося,косъм от лъв на китката си,богатство на брахминв главата си.Ще ги вземе ли някой дарени,освен смъртта ми?

Ах, моя възлюбена,омъжи се за мене.

* кръгъл сиропиран сладкиш от нахутово брашно.

- 21 -

С дъх на Лорка

Когато се завърна, Белен,луната ще е цяла.Ще прескоча оградата,пред вратата ти ще застанасъс сърцето си в ръце.Лудо сърце, лудо сърцев нощта за изгаряне.Ще излезеш, Белен,ще излезеш ликожата ми е бялаочите – черни.Удря конят ми във кремъкакопита. Нека да ги удря.Удря се в брега вълна.Нека да се удря.Триста души плачат.Триста души ще заплачат лиза кръвта ми червена.Лудо сърце, лудо сърцев нощта изгорена.Ще се завърна, Белен.И никой да не ме знае!

- 22 -

Малко по-наляво

Навсякъде и никъдеили малко по-налявов жълтото извиване на есента.

По улицата на изгубенителисти, която някога ни водешекъм площада на Навона…

В окото ми навлезе тъмната звездаи песента на истински щурец.

- 23 -

Калихта

Постави във калихи* пръстите си, Калихта.Там няма нищо.Но е толкова красиво.Пръстите ти – калихи…Фреска.Тя остана от Кнососв безпределно море.

И очите ми.

* вид продълговата чаша от късноминойската епоха

- 24 -

Това е друга нощ

Товае друга нощ.На пръстите,на тихите звезди, коитогаснат.Еднаподир една.На изначалните води,когатодумите не се изричат.Това е друга нощ,където се познавамеи сме.Различни.Пръстите.

Една ръка,коятонякой ни подава.

- 25 -

огнената и незряща роза*

няма да сипеш прах отжълтата розаняма да сипеш прах начервената розабурно цъфтиблагословен о тис равенството на водата

никой няма да ни пробудине за нещоне за нищоза целувката оза целувка

* Х. Л. Борхес

- 26 -

Хургада

Днесметрото е празно.Като ехосе връщам.Без да съм тръгвал.Може биидваш и ти,забравиларечника на чуждитедуми.Хургада.Не знамкъде се намира,какво еи стига ли седо там.Президентите идвати си отиват.Обичайно.Днесметрото е празно.И аз не пътувам.За Хургада.

- 27 -

***

След миг,след секундаи руква дъжд.Едно очакване като алпийски роги ти едва,едваси жив.Със шепите си малки слушашЛабиринта.И нямам знание.И нямам карта,а дългото движение на мъх по кожатана обелиски.Спокойните води изливат се във мени кестените се обличат в бели свещи(и есента е длан).Криле, издигащи севсе нагоре,все нагоре…

И викам те по име.

- 28 -

Къщата, в която няма

Къщата, в която няма(ах, Шираз, славеите пеятнощем)нищо друго, освен цялатанадежда, съществува(не продавай килимите сшарки, Фатима).Там реката се влива врека. Като сън всънища(не говори нищо за скръбвече, прибулена).Тихо ще пеят, напяват безда се чуват, без да те будят,без да ги има.Тихо, тихо се сипятпръстите на ръцете ми

от неверие.

- 29 -

Йордан

Тече, тече рекатаи се разлива...Няма, няма давляза,момиче.Днес там влизатзелените хораи вдигатръцете си,тежки.Сърцето ми –вдълбанов пясък.Пясък.

Зарови го.

- 30 -

Нощта на даровете

Така говоря…Все повечемежду стените.И ни поглъщатотражения.Все повечепосрещаме лица,които ни напомнятдруги.Пресичам се.Преминакато кораб,съшитот кожата на мъртъвци.Страхът пораждабясили еднаквоствъв очите.Но като врата,която скърцаи се притваря,съм.За стъпкитена воинитеи мъдреците –прах.

- 31 -

В Рим ще ти повтарямстихове на Кийтс(и на всички)по водата*.Нощта на дароветекръгове отваря.

* Х. Л. Борхес

- 32 -

Месолонги

Няма да бъда до теб,Калинихта,линия на дланта ти.Твърде съм тежък, момиче,а ти – лекичко.Леко да минешпрез всички врати,на раменете на всичкида стъпваш,като звук от любовенромансда отминеш.Тежък съм, тежък, момичеи сянката ми е бяла.А ти можеш цветнода виждаши да напяваш можешсамо на вятъра.Аз къде да застанабез да смущавам.

Сънят ти.

- 33 -

Малко по-наляво

Навсякъде и никъдеили малко по-налявов жълтото извиване на есента.

По улицата на изгубенителисти, която някога ни водешекъм площада на Навона…

В окото ми навлезе тъмната звездаи песента на истински щурец.

- 34 -

***

Какво ли настояще, какво ли бъдещеда ти предскажа аз,на теб, с ръце от листи,със мислите, изгубени в раздранотоплатно от чуждидуми,с походка на вълна...Мълчание засипва часоветеи елшите оставатсвещи.Да, домовете никогане са достатъчни.И няма на кого да сепомоля сред сухитецветя безмълвни,но единствени.Но нека вятърът да тевъртипрез процепи гранитни.Със цялата ми нежност –в листопада.

- 35 -

Домът

Домът е там, къдетопрозорците са езерни дървета.Градините се сливат с хоризонтии ти Царица си без царство.Едно дихание – росата утриннапреди да блесне слънце,преди Окото на нощта.Как те наричат?Името ти е изгубеновъв прашни пътища.Не бива друго име да ти дамили друг смисъл.Вода над тебе няма да поръсяи риза нямам.Остава разговорът ми с Реката,свещ запалена…

И този дом е камък, цвят и манна.

- 36 -

***

Ще идва вечер.В стаята ще става тихо.От стола под прозорецаще чувам твоя глас.Ще ми четеш както (винаги) си обичала,а аз (както винаги) съм забравилпрочетеното,очилата,лампите.И няма да чуя гостенина,който ще поиска магарето,което няма да имам.

- 37 -

Достатъчна

Не те очаквам.Вкопани часове.И улиците се люлеят като бавни стражи.Не те очаквам.Достатъчна е мисълта. И дълга...За неделя.

Сънсънуватна брезитеклонките.

- 38 -

а как диша

търсят останките на миналотоонези останали без ръцев къщата с разхвърляните прозорцив лятотонито затворенинито отворенинищо нямаосвенедна-две пукнатиниприглушени гласове от стенитесънища от другия

а как дишаморето при зазоряване

- 39 -

Не се сравняват

Тези леки,много леки ладиив тюркоазено море.И твоята ръка, подобноивица на бряг,на който не живее никой.Не се сравняват песъчинките.А някой може би е нарисувалзнак.И диша.Това,което е.

- 40 -

Без сянка

Нощта е твоякато извивка на ръка.На нея можеш да заспишспокойно,понежезвезда надникнамежду клоните –единствената чистаДума.Без сянката на паметтажестока.

Животът е запазен.

- 41 -

***

Не е спокойна нашата любов,тъй както вятър в белите акациии като мънисто на ръката на дете,не е спокойна.Във нея няма чудни светове,възторзи, пламък и утеха.И никой своя няма да я назовепреди да ни отмине леко.И ще остане някъде – далечна,непостижима, неудобна.И жълтите листа ще шепнат в снегове.

Не е спокойна нашата любов.Не е спокойна.

- 42 -

***

когато се усмихвашс малко съжалениеи слънцето надниквамежду листитенощта отлита като птицаот очитеи не оставя белеготново ще напяванякъде латерназабравен глассред камъните древнии ще държа ръката титъй както вятърът от хълмиили никой

- 43 -

***Дори мълчанието вече не е твоетук, дето воденичните камъни са спрели...

Г. СеферисДа има някакво значениетова, което ти разказвам,когато този свят егънкана среднощната ти риза

и моят глас – тъй глухи празен.Изписвам дълги редовесъс думите, които не познавам.И послевсичко сеизтрива.

- 44 -

тихо

тихотихотамкъдето съмме нямашепти пясъкътшептиразпръсната сянка въввдлъбнатините отвчерашен вятърчовекът който от там еминалняма къде да отидеи там стъпките не оставатшепти пясъкшепти

- 45 -

Със цялата тъга на чужденеца“Ти ще ми подариш един Парижсъс цялата тъга на чужденеца.”

Ваня КонстантиноваТой търси работа,а няма риза,Роза,и очакване дори във джоба.Дали понякога не се привеждада погледне как минава бавно Сена?Дали е хладно(тази мисъл е на автора)?Във този цирк проблясват самосините отблясъци на ножовете(които вчера са заложени).Това е френски филм.

Париж е малкоза една тъгаи нищо.

Пред ръката ти.

- 46 -

***

все някогаедин от насще си отидепърви(като полъх)недей забравяда целунешустните(като предвестие)и да оставишна челотосребърнаи капка(от фонтана)Той винагите чака

- 47 -

***

Какви моретаса изпълнилиочитена онзи, който (седнална брега) се взира.Дали очаквапоздрав от реката,която някъде завиваили подхвърля камъчета –безкрайното търпениена дъно.Къде ли можеда отидес нозете си – тръстикив привечерен вятъри със сърцето си –луна във огледало. Отронват се звездите.Падат…Една подир една.

- 48 -

***

малка Ю малка Юцоп цопцоп цопкапчици

тяло лист треперещ

- 49 -

Момиче със латинки

Пурпурната краска в мрака.Момиче със латинки.И улиците се разклащаткато диги.На пръсти е морето.

Картина на холандец.И на сърцето ми.

- 50 -

Момичето с черешите

Момичето,което отключвашепазаритеи заключваше деня.Момичето с черешитеполитна...И те се вдигнахакато дъги.Лицата на търговцитесе удължиха.Минаващитеспряха си сърцето.А някойсе усмихна,прибра пастелитеи продължи.

- 51 -

Съдържание:*** тихо е като молитва... 3*** тя е като китайска ваза... 5*** нима ти можеш да намериш... 6*** недели... 8*** От понеделник... 9*** Понеделник... 10Утре е вятърът 11Ето 12Алжир 13другаде 14***единственото, което ми остава... 15това съм 16*** Влюбих се в теб... 17*** момиче момиче... 18*** Ти можеш ли... 19Ходжата тича само до джамията 20С дъх на Лорка 21Малко по-наляво 22Калихта 23Това е друга нощ 24огнената и незряща роза 25Хургада 26*** След миг... 27Къщата, в която няма 28Йордан 29Нощта на даровете 30Месолонги 32Малко по-наляво 33*** Какво ли настояще... 34Домът 35*** Ще идва вечер... 36Достатъчна 37а как диша 38Не се сравняват 39

- 52 -

Без сянка 40*** Не е спокойна... 41*** Когато се усмихваш... 42*** Да има някакво значение... 43тихо 44Със цялата тъга на чужденеца 45*** все някога... 46*** Какви морета... 47*** малка Ю 48Момиче със латинки 49Момичето с черешите 50